автор: bagarov

Не обичам да пиша истини,
предпочитам да си мечтая .
Не може да бъде истина,
ти сигурно не си оная,

която ме гледаше с трепет в очите,
която ме следваше със сърце свито,
която със мен си споделяше дните,
и си мечтаехме щатсливи честити.

Ръка за ръка преживяхме години,
навярно живота така ще си мине
не срещнахме райски цветя и градини
и любовта покрай нас не премина

забързана и уморена ,предадена,
Ти! Двадесет години на мене отдадена
и на наште деца.Я погледни ги сега ,
не сме сами на света от това.