автор: alisa

С пиратски флагове в очите,
с лукаво във усмивката
съм тръгнала да го обичам,
а той е скитник.

С превръзка на окото - лявото.
Със дървен крак залита.
(Към мен обаче - то се знае.)
Това не иска питане.

И пие ром и се напива.
(Това си го измислям.)
А аз съм му пиратска приказка
и съм щастлива.

Това със абордажа - бива.
Но знам и други разни.
Ех, знам, обаче май не бива
да бъда безобразна.

Не бива да съм като хуните,
но все забравям.
И пак съм му превзела шхуната
и ми е празник.

А той - един такъв незнаещ
дали да се разсмее,
по дяволите да ме прати
или да ме запее,

или пък да ме напердаши,
защото си го прося.
Пиратите не били страшни,
когато са ядосани.

И тъй нататък. Той си знае,
че просто съм засмЯНА.
Вълните ли? Поне не лаят.
Ще взема да остана.