на богомолката Izabella, която не иска да разбере природата на мъжките богомолци... :-)
Източена и стройна - силна е
с крила прибрани - стройно тяло,
очите вперени във мене са
големи, бляскащи и весели.
Очакваща и искаща - прекрасна е!
Изтръпвам щом я почувствам само,
антенките и мърдащи усещам ги
и искам да потъна в нея целия,
Белтъчният и глад я гони - втриса ме
най-лесно аз го утолявам
и с остри зъби ще разкъса ме
и ще изпие силното ми тяло.
Макар да знам съдбата си,
храна да стана за децата и
аз хвърлям се напред Матросовски
във канибалската и оргия.
Но този път решил съм - друго е.
Животът ми е сладък - жал ми е.
Измъквам се среднощ на пръсти аз
преди да дойде време за закуската...