автор: alisa

Морето аз го нося в себе си отдавна
и затова когато плача е солено,
и затова когато се надига
вълнение от девет бала в мене
ти стягаш кораба и търсиш екипажа.
Да, страховете винаги са морски вълци
и стискат зъби, скърцат в тях мълчания.
Морето аз го нося като тайна
и винаги предсказвам всяко дъно.
На края на света и да се давя
изобщо нямам нужда от спасяване.
Това със краищата сигурно е любопитно
на няколко глупака и на рибите.
Морето си е в мен, не съм щастлива.
Мъжът ми е щастлив, когато плава
със вдигнати платна и поглед във зелено.
Повдигна ли ръка - излиза вятър
и той си знае, че така се остарява -
богат на бряг и капитан на себе си.
Избързам ли с вълните той се смее
и ми държи юздичката
и язди с мене гребени.И го прегръщам
като за последно.
А той се люби със морето
и със мене.
Останалото е въпрос на време.