 |  Докосвам
моята мечта,
когато светлина
Луната щедро лее
над морска шир,
която се люлее
с перлени вълни
и нежност
в гърдите ми кълни,
от тайните желания,
скрити в звезди.
Към мен
се спускат
бели еднорози,
напомнящи,
сред спомените този,
когато с теб
сред морските талази,
прегърнал ме,
в морето с мен нагази
и бликна пак
поредният копнеж
в смирението,
готова за летеж.
Чрез този порив
аз съм силна,
родил в сърцето
радост милна
и с тебе -
падащи звезди,
летим на гребен от мечти,
с вълнението
на светла вяра,
превърнала Жар птица
в наша мяра.
Забележка: Творбата е написана под редакцията на Mojsei.
Публикувано от BlackCat на 21.02.2006 @ 22:31:41
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Докосвом моята мечта" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 21.02.2006 @ 23:39:15
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | | Пластичността на девическата душевност е постигната в описанието по забележителен начин...Този напредък ти го бележиш в кратък срок, за което те поздравявам! |
Re: Докосвом моята мечта
от desert_fire на 21.02.2006 @ 23:43:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за думите и за подкрепата ти! |
]
]
Re: Докосвом моята мечта
от angar на 22.02.2006 @ 09:21:36
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Какво значи "творбата е написана под редакцията на Мойсей"? Ти си я написала, а той я е поправил, одобрил и ти си я пуснала така, както на него е харесала? Поради това не е можал да я развали всичко!
И тъй като това, което си написала сама определено е по-хубаво от онова, което сте написали заедно, предполагам че от двамата ти си по-талантливата!
А ето как аз го чувствам.
Но тъй като накъсаният начин на изписване прикрива недостатъците на текста, за нагледност да го групираме в три строфи.
"Докосвам моята мечта, когато светлина
Луната щедро лее над морска шир,
която се люлее с перлени вълни
и нежност в гърдите ми кълни,
от тайните желания, скрити в звезди. "
"Към мен се спускат бели еднорози,
напомнящи, сред спомените този,
когато с теб сред морските талази,
прегърнал ме, в морето с мен нагази
и бликна пак поредният копнеж
в смирението, готова за летеж. "
"Чрез този порив аз съм силна,
родил в сърцето радост милна
и с тебе - падащи звезди,
летим на гребен от мечти,
с вълнението на светла вяра,
превърнала Жар птица в наша мяра."
Според мен идеалната строфа, еталонът, по който трябва да се оформят и останалите две, е втората строфа. Тя е от шест реда, мелодията на стиха в нея е чудесна, римите - две по две са идеални - и звучи така, сякаш го е написал не само талантлив, но дори гениален поет! Тази строфа показва колко силен е талантът ти, какво чудесно поетично чувство притежаваш!
В тази строфа само последният ред обърква стъпката - той е от 11 срички, а вероятно трябва да стане от 10 срички, както е и предпоследният. Той трябва да се пипне! Най-простото, което се вижда от пръв поглед, е вместо "в смирението", да се изпише "в смирение".
Сега да погледнем първата строфа. Тя е от 5 реда - значи трябва да стане от шест реда, като втората! Докато във втората строфа всеки ред завършва с рима, тук римите са само две: "вълни-кълни"; а думичките "светлина", "шир" и "звезди" не са римувани. Ето защо тази строфа не може да се нарече съвършена, не може да се нарече поетична. В нея и изказът не е достатъчно добър. Но ти можеш да я направиш съвършена - като еталон ти бъде втората строфа!
Да разгледаме третата строфа. И тя, като втората, е от шест реда. В сравнение с първата строфа нейното достойнство е, че в нея римите са четири - с две повече от първата - "силна-милна" и "мяра-вяра"; защото "мечти-звезди" не са рими.
И с това достойнствата на третата строфа се изчерпват. Защото мелодията на стиха, броят на сричките в нея е съвсем различен от тези във втората строфа; тя сякаш е от друго стихотворение, пълно разностилие! Тя е една типично Мойсеева строфа - където римуването на две последни в реда думички е достатъчното и главното, без да се държи сметка за недоизказаност, неточността на мисълта, старомодност на формата, спазване единството на ритъма и пр. и пр.
Мисълта ми е, че и третата строфа трябва да се приведе в съответствие с втората!
Трудно ли ще е? Да! Но не и невъзможно! Дори според мене няма да е никак трудно! Защото искрата талант, искрата вдъхновение вече е бляснала, избухнала е - и резултатът е една страшно поетична строфа! Вече го има чувството, настроението, мелодията на стиха! За останалото трябват само взискателност, време и труд! И то няма как да не ти е по силите! |
Re: Докосвом моята мечта
от desert_fire на 22.02.2006 @ 17:34:10
(Профил | Изпрати бележка) | След като може да се види изходният текст и публикуваният( след редакцията), мисля че става ясно кой е гениалният, както ти казваш, творец на втория куплет.
Не си прав да обвиняваш Mojsei.Той не се опитва да се изявява като учител...а насърчава желанието за учене, за развиване. |
]
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 20:14:45
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Позицията ти е принципна и затова - очарователна. Точно тук ще ти кажа нещо важно! Да си скромен, не означава да изказваш скромни мисли, а да се бориш за истината. А истината е заложена в процеса, който правим опит да задействаме с теб. |
]
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 10:07:55
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Здравей, Старче!
1. Няма съмнение каква е целта на твоя коментар?
2. Задаваш въпрос, но не знаеш към кого да го адресираш и започваш да говориш със себе си.
Под моя редакция означава, че когато се появиш с тази нагласа, ще има кой да те посрещне.
3. Коментарът ти показва пълните възможности. Напрегнал си се до предел в стремежа да покажеш добронамереност, но не скриваш отношението си към мен. Ако това липсваше, коментаърт ти би имал достойнството да полемизирам с теб по друг начин.
4. Ти признаваш гениалността на творбата и започваш да правиш сметките, прилагайки пак двойната мяра. Какво правиш? Безцеремонно се месиш там където не ти е работа - в моята работа, в отчаян напън да доказваш собствената си презумция.
5. Да поясня! Като редактор аз поемам отговорност за творбата и затова ти казвам, че позицията ти не е коректна. Ти си носител не на борба за литература, а на интрига. Независимо то това не мога да не приема предизвикателството, но за целта е нужно следното - да се обърнеш към мен с подобаващото за среща уважение. За целта ти казвам - да, ти си добър автор и можем да изкоментираме текста, но ти ще се съобарзиш с моите съобаржения, когато съм се съгласил той да бъде публикуван. Това, че те познавам лично и си имам позиция за теб, не ми пречи да се държа спокойно и да правя нужното.
5. Като завръзка ще посоча следното: според теб "вяра" и "мяра" хвърлят неяснота. Това е собствено признание за неразбиране на описвания процес - и тук, и на други места.
От казаното следва един извод с две страни:
първо, ще те заставя да се държиш достойно и
второ, не възразявам да дискутираме като издигам следваща цел - дискусията ни ще послужи на автора и пак под моя редакция, да пуснем вариант на тази творба. И всичко това ще бъде израз на полезна дискусия, от която ти ще помогнеш, ти ще научиш нещо за себе си, ще създадем механизъм за коректно сътрудничество. |
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 10:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Здравей, Пустинен Огън!
Твоят текст е повод за постигане на нещо ново - опит за творческа дискусия. На гости ни е дошъл един от авторите на сайта, с когото имах възможността да пороведа кратък предварителен разговор.
Приемам предложението ти, вместо да се надприказваме, да пусна тук следващия вариант на горния текст, с което ще дадем възможност на публиката да участва в творческия процес при създаването на литературна творба и нейното усъвършенстване. Текстът, който публикуваме тук също не е последен и други автори могат да си дадат съображенията като, разбира се, спазват елеменатрните норми за прилично поведение.
Докосвам моята мечта
Докосвам моята мечта,
когато светлина Луната щедро лее
и преобръща се речта
за морска шир, която се люлее
с нежността на перлени вълни,
а тя напира в тайните желания
и в трепетната гръд кълни
омаята на нощните мечтания.
Към мен се спускат бели еднорози,
напомнящи сред спомените този,
когато в сините талази,
прегърнал ме, в морето с мен нагази
и бликна пак поредният копнеж,
в смирението, готова за летеж.
Чрез този порив аз съм силна,
родил в сърцето радост милна
и с тебе - падащи звезди,
летим на гребен от мечти,
с вълнението на светла вяра,
превърнала Жар птица в наша мяра.
|
Re: Докосвом моята мечта
от desert_fire на 22.02.2006 @ 17:37:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Дано поводът доведе до целта...да се получи творческа дискусия, а не творчески нападки. |
]
]
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 11:36:35
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
След като процесът е завършен, можем да хвърлим бегъл поглед и назад, за да погледнем изходното начало, което наистина е плод на сериозни усилия и пердпоставка за започавне на творческата работа:
Когато луната сякаш рог лее
лъчи и морето люлее
блестящи перлени вълни
и въздишки далечни вятърът носи
към тайни желания, скрити в звезди,
тогава на нощна светлина
докосвам аз своята мечта...
Луната спуска сякаш бели еднорози,
скриващи се в морските талази,
където крия свойта тайна
как трепетно желая да сме двама...
Как копнението вълнува дълбоко душата,
как смирението чезне в тъмата...
Със приливите чувствам се силна,
усещам в сърцето си сладост...
Тогава намигат ми падащи звезди,
умират,но се раждат в мечти...
развълнувана от светла вяра,
жар птица става моята душа,
горя, вярвам, че мога да я спася... |
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 12:04:25
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Пустинен огън, тук публикувам една моя интерпретация, върху публикувания текст, която предоставям на любезната критика, за да посочи как е направена и да я криткува:
Навлизам в пламналата ти душа,
защото добрина за мене лее,
но как "Обичам те!" да заглуша,
когато в сърцето страст копнее?
В талазите на перлената нежност
втъкаваме любовен трепет,
напомнящ морската безбрежност,
в която ни люлее странен шемет.
В гърдите ни напира мощ:
витаеща и дива - еднорог,
препускащ в сумрака на нощ
и бранещ съкровения чертог.
А чувствата, преплетени в талази,
отново сливат ни един в друг-
напомнят на нощта - онази,
когато каза, че си ми съпруг.
Сега с теб сме в общ копнеж,
забравили и себе си дори,
но носещи за двама ни пламтеж,
чрез който сме единствено добри. |
Re: Докосвом моята мечта
от angar на 22.02.2006 @ 15:04:08
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Мойсей, предният ми отзив беше адресиран само към авторката на произведението. Споменах няколко думи и за теб, за да я предпазя от прекомерно доверие към тебе, за да не си обърква понятията. Защото макар да се изживяваш като учител на целия сайт, смятам че твоите мнения и оценки не са верен критерий!
А сега мнението ми за текста, който предлагаш за коментар. Съдържанието няма да обсъждам - допускам че си успял да кажеш точно това, което си искал. Ще се спра само на изпълнението.
Още при четенето се забелязва, че куплетите не са еднородни - както по броя на сричките в съответните стихове, така и по спазването на ритъма. Ето как се разпределят сричките /съжалявам само че не мога да постигна точно подреждане на цифрите една под друга/:
10 ........ 11.......... 8 ........ 11 ........ 7
11 ......... 9......... 10 ........ 9 ........ 10
10 ......... 9.......... 8 ........ 9 ........ 10
10 ....... 11 ........ 10 ........ 10 ....... 10
Да забелязваш поне два еднакви куплета? Защото аз не забелязвам!
Но като не е спазен броят на сричките, да проверим поне дали е спазен ритъмът.
Започваме от първия стих на първия куплет. Стъпката е ямб. Неударените и ударените срички изобразяваме по следния начин:
_ / _ /_ /_ /_ /
Прехвърляме се на третия стих от същия куплет, който би трябвало да звучи по абсолютно същия начин. Там ударените и неударени срички изглеждат по следния начин:
_ / _ _ / _ / _ / _
Вижда се, че още на четвъртата сричка ритъмът се нарушава, а и последната сричка е неударена.
Разбира се никой, който има чувство за поезия, не брои сричките и не следи ударени или неударени са те - но на тези места той се спъва още при четенето.
В едно и също стихотворение аз не бих могъл да напиша толкова разнородни куплети дори нарочно да се старая!
Затова мнението ми за автора на обсъжданите стихове е, че няма чувство за поезия и няма поетична култура!
Обосновах само своето мнение - мнение на дилетант, на човек без литературно образование, за когото поезията е само хоби, и когото никой не го смята за поет! Много други вероятно харесват и ценят поезията ти. Надявам се да чуем - и ти, и аз, и тяхното мнение!
|
]
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 15:44:35
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
От верни съобаржения, когато се правят неверни изводи се навлиза в блатото на некоректността.
Би следвало да прочетеш онова, което съм написал и да се съобразиш с него така, както направих аз. Щом можеш да броиш, напиши нещо и го покажи тук по същата тема или подай друг текст. Разбираш ли! Ти отново се въртиш в собствения си кръг, който има поле на позиция, която обаче, ти използваш неправомерно като този път говориш и от мое име.
1. Приемам това което казваш, но то не е основание с мръсната вода да се изхъврля и бебето.
2. Подай ми тук твой текст и аз, застъпвайки твоята позиция, ще ти доказвам, че нищо не си направил. След като се обявяваш за лаик, което аз не приемам, запомни от мен - не чувстваш ли уважение към даден текст и неговия автор, не се захващай, защото неправилната ти позиция ще се върне върху теб...
3. "Не съм поет!" е лицемерен израз, който съм чувал и от други. А в случая, се надприказваме по повод на нещо, което би следвало да получи развитие... След като нямаш самочувствието на човек, който е уверен в силите си, а то не е така, къде си тръгнал...
4. Погледни собствените си старателни пресмятания...Добре бе, човек! За първи път някой се захваща да напарви нещо, което знае...Но какво се вижда? Какъв е диапазона на отклонението, за което ти говориш. Ако искам да застъпя твоята гледна точка, просто ще напарвя това, което ти така старателно обясняваш, та и други щели да ми кажат мнението си. Ще уважа онзи, който ми покаже продукт тук.
5. Виж си първата строфа от твоята подредба, заради която показах тук и изходния текст. Ти парвиш спекулация, вероятно от незнание, върху която си правиш разсъжденията.
Правя един извод: Независимо от всичко, тук проблясва нещо рационално, което заслужава да получи развитие.
6. Какъв учител съм не съм ти казвал, но тук го показвам...Мойсей е литературен герой, който носи преди всичко негативи...А аз не се изживявам, а съм методолог, включително и в областта на поезията, коеот мога да ти обясня по-подробно, а ти говориш от името на госпожа Поезията, та дори и от името на философията, която съм показал в множество текстове...Чети внимателно и не пропускай, за да не ми са налага да повтарям, а където провяваш несъгласие, си го кажи...Правенето на такъв диалог е необходимост...В тази насока - на правенето на диалог, има какво още да усвояваш.
|
]
Re: Докосвом моята мечта
от liastovicata (liastovica@all.bg) на 22.02.2006 @ 20:20:20
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Интересна дискусия сте започнали тук. Позволявам си да се включа тъй като и ти Моисей и ти Ангар каните автори от сайта да си кажат мнението.
Според мен би било чудесно и много полезно на младите автори, които обичат да пишат, да могат и да получават съвети и уроци от утвърдените вече поети и писатели, за да могат да се развиват. В това виждам всъщност и смисъла от коментарите, без значение дали са положителни или критични.
От вашият "разговор" (кавичките ги слагам заради не до там добрия тон) получих представа не само за това как трябва да бъде построен един стих, но и какви ритми и срички да има, а също така какво да се търси и на какво да се набляга когато искаш да внушиш нещо пишейки.
Не съм компетентна кое е по-важно, но за мен поезията (за мен също е само хоби) трябва да въздейства така както например една картина. Няма значение дали е от велик художник или от обикновен ученик който обича просто да рисува, важното е картината да ти влиза в очите и в сърцето. Или ти харесва или не, или си талантлив или не.
А относно таланта сега се обръщам и към теб Пустинен огън, пиши и се учи, аз също го правя - времето ще покаже дали си е струвало, дали това което сме написали ще остане. Но при всички положения самият процес и любовта с която го правим ни дава много.
Славейков е казал: "Езикът ни е дивен. И в него е залогът на онова хубаво, което ще създадем"
Пожелавам ви прекрасна вечер. :)
|
]
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 16:33:25
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Приветствам коментарите, които се правят тук като съдържателни и полезни, независимо от своята обремеменост от ненужни неща! Като обобщение на направеното до тук може да се каже следното:
1. Аз стоя на методологична гледна точка, а опонентът - на методическа, инструментална, която не е за подценяване в никакъв случай. Двете гледни точки трябва да се слеят, да се видят в своето единство. В тази вързка признавам правото на опонента. Това, че той не призанава моето право, си остава негов въпрос, но ме задължава да кажа още следното.
2. Когато се анализира поетичен текст, метриката му, колкото и да е важна, а тя е важна, стои на последно място. А преди нея?
2.1. Какво е съдържанието на творбата - пълен анализ, за да се определи нейната принадлежност. Приканвам опонента да направи това!
2.2. Логика на творбата - как е подредено разкритото съдържание, за да се определеи нейната принадлежност към съответната логиечска школа. Нека опонентът да се опита да направи това.
2.3. Метрика на текста, за да се установи доколко са спазени частните критерии за принадлежност към сферата на поезията. Опонентът е напарвил успешен опит в тази насока, но прави неверни изводи, които са стимулирани от други подбуди, които той дори и не крие. |
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 17:06:12
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
Здравей, Старче!
Нека да се спрем на метриката, щом тука ти е меракът. Като съм тръгнал да те уважавам, да го напарвя докрай!
1. Преди два дни за друг текст ти пишеш следното:
"Прекрасен стих!
Вълшебен стих!
Прочетох - и се възхитих!
В един игрив поток тече
и медна песен на звънче,
и нежна песен на щурче!"
Текстът има следната метрика:
13 - 9 - 11 - 9
13 - 8 - 12 - 8
11 - 10 - 11 - 8
2. Тук ти пишеш горните неща за постигната метрика от вида:
11 - 10 - 10 - 11
12 - 9 - 9 - 11
9 - 9 - 9 - 10
12 - 10 - 9 - 10
9 - 10 - 10 - 10
Но къде ти е анализът? Няма го! Аз ли да го правя вместо теб? Но тези цифри изискват наистина специализиран анализ във всички посоки. Какво доказваш? Не си поставям допълнителни цели, но ти от позицията на дилетант, си в двойната мяра устойчиво, което доказах категорично!
|
Re: Докосвом моята мечта
от mojsei на 22.02.2006 @ 18:23:41
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
В метрика 11 предлагам следния текст като развръзка на проведената дискусия, след като дадох възможност на опонанта да се възползва, но той изложи само мнение:
Навлизам в пламналата ти душа,
защото добрината ти се лее,
не мога "Обичам те!" да заглуша,
когато в сърцето страст копнее?
Талазите на перлената нежност
предизвикват в нас любовен трепет,
напомнящ много морската безбрежност,
която ни поднася странен шемет.
В гърдите ни напира нова мощ:
дива и красива като еднорог,
препускащ в сумрака на дива нощ-
бранещ смело съкровения чертог.
Чувствата, преплетени в талази,
сливат ни решително един в друг,
напомняйки ни за нощта - онази,
в която каза, че си ми съпруг.
Сега с тебе двама – в общ копнеж,
готови да забравим себе си дори,
носим съграден за двама ни пламтеж,
а в него сме интимни и добри.
За мен обсъждането в общи линии завърши.
Благодаря!
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 788
ХуЛитери: 2
Всичко: 790
Онлайн сега:
