автор: stanislav

Текстът е препечатан от сп. „Инсинуация", бр.2, година 5, с изричното съгласие на списанието


Инсинуация: Първо, искам да ви попитам за името. Кратун Шоков е вашият артистичен псевдоним, нали така?
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дядо ми: Кратунци. Не че е известно с особен добив на кратуни, просто преди много години там пораснала някаква много-много голяма кратуна и всички започнали да му викат Кратунци, дори не знам как е било старото му име, но мога да питам дядо…
И: Не, няма нужда. Друго имах предвид. Вероятно с името си целите да шокирате читателя.
К: Това е естествено, нали не очаквате от един млад автор да приспива своите читатели.
И: Не очаквам. Но това име не звучи ли малко чалгадшийско, малко прекалено?
К: И какво ако звучи. Чалгата се продава най-успешно в днешно време.
И: Значи пишете чалга.
К: Кой е казал, че пиша чалга. Но в днешно време най-важно е да грабнеш читателя, да купи книгата, пък после да види какво пише в нея и ако му хареса да продължи да търси нещата на автора.
И: Значи това е Пиар стратегия?
К: Да, може и така да се каже. За мен е важно книгата ми да се купува и да се чете. Псевдонимът е само инструмент, с който си служа, за да постигна това. Ако харесам на читателя, това е прекрасно. Ако името пречи на възприемането ми като автор, няма проблем, ще го сменя впоследствие. Аз съм млад автор, бъдещето е пред мен.
И: Имате интересни възгледи. Самото заглавие на книгата е доста провокативно: „Отзад". Това какво означава, че искате да влезете в литературата през задния вход ли. Или нещо друго…
К: Под нещо друго имате предвид сигурно да й го сложа отзад, така ли?
И: Моля ви, нашите читатели са културни хора, не работим с подобни асоциации.
К: Може да ме цензурирате. Но ще ви успокоя. Нямам намерение да го слагам на литературата където и да е. Нито имам намерение да влизам в нея отпред или отзад.
И: Значи нямате претенции да влизате в литературата?
К: Ама, чакайте, непрекъснато си правите някакви свободни тълкувания на думите ми. Нямам намерение да влизам, защото аз вече съм вътре в литературата. Това е.
И: О, имате самочувствие.
К: А вие имате ли критерии за това кога един писател е вътре и кога е вън от литературата. Ще ми е интересно да споделите с мен?
И: Не, просто ви питам, все пак аз съм интервюиращият. Кажете ми какво според вас е основното послание на книгата ви, каква е връзката със заглавието й?
К: Заглавието е от единствената повест вътре: „Отзад". Разказва се за една млада дама, която е обсебена от външния си вид. Която отделя по-голямата част от времето си да се гледа в огледалото и да се фръцка пред хората. Тя до такава степен се откъсва от реалността, че забравя че освен лице има и гръб. И един ден, когато разбира, че има належаща нужда да се облегне на някого, когато се влюбва и забравя за миг огледалото, се оказва, че има само фасада, а отзад няма нищо. Буквално. Разказвам ви го малко опростено. Опитва се да се облегне на своя любим, но изненадващо пада на земята. Просто няма отзад. Никой не я вижда отзад, не може да докосне гърба си дори, ръката й минава през тялото й свободно. Разбирате ли?
И: Аха, модерна повест, хем буквално, хем преносно смислово натоварена. Сигурно ще се хареса на читателя, ако я разбере.
К: Вие разбрахте ли я след като я прочетохте. Нали сте чели книгата ми?
И: Да, прелистих я.
К: Прочетохте ли я?
И: Ами, не съм се задълбочавал, нямах време.
К: И взимате интервю за нея! Без да знаете за какво пише вътре.
И: Чел съм рецензии и отзиви за нея.
К: Написани от някого като вас?
И: Какво имате предвид?
К: От някого, който я е прелистил, без да я чете и без да вникне в нея? Много професионално, настина.
И: Какво, съмнявате се в професионализма ни, така ли. Не мислите ли че просто сте написали поредната чалга? Не може да повярвате че е така, нали?
К: В нищо не се съмнявам, просто виждам какви са фактите. А дали съм написал чалга или не, в това трябва да ме убеди някой, който е чел книгата ми, писна ми от пишман професионалисти. Ще ви помоля това интервю да не се публикува. Това просто е смешно. Егати тъпото списание. Как имате очи да го продавате на читателите си. Не ви ли е срам. Я ми се разкарайте от главата.
И: Както искате, това си е за ваша сметка. Списанието ни има огромна аудитория, читателите ни харесват, това че книгата ви не струва си е ваш проблем. Ако не беше главният редактор изобщо нямаше да се срещна с вас. Да не мислите, че ми е до тъпата ви книга. Уредили сте се с връзки, това е. Да не мислите, че светът се върти около вас. Никой няма да ви забележи дори.
К: Май вие, както сте седнали на този въртящ се стол си мислите, че всичко се върти около вас. Майната ви. Книгата ми е точно за такива като вас, които са загубили ориентацията си за отпред и отзад.

Интервюто взе Краси Йорданов


Забележка на главния редактор: Интервюто се публикува в пълния му вид. На Краси Йорданов е наложено наказание и направена забележка да се извини на младия писател.