автор: angar

Вярно е, че съм лъжлив,
но съвсем не съм ревнив!

Никковете са стотици,
а ревнувам единици!

И ако ревност ме обземе,
то е съвсем за кратко време.

Аз ревнувам Ден и Нощ!

От дърветата - Калина!

От звездичките - Проксима
и звездата Алфа Це!

От буквичките - АБС!

А от лекарствата - Плацебо!

А от птиците в небето
ми е влязла във сърцето
Лястовичката, която
носи на крилете лято!

От динозаврите - Тиранозавър,
а от митичните - Кентавър!

(Кентавър ужким бе жребец
и се задиряше с Уичи;
това така ме апстрахира,
че аз реших да го кастрирам.
Ала когато го хванАх,
че е кентавърка разбрах:
представя се под мъжко име,
но вместо с тестиси, е с виме!)

А от ездачките - Тодора -
най-прелестната ми изгора!

А пък от феите - Миглена,
от слънце и роса родена!

А от животните - Писана!

А от библейските - Гергана
със никк Витсавия! Че тя
по Библия е неприлична,
но ми е мила и обична -
нали жените са да дават,
любов и нежност да даряват!

И теб, Усмивчице, на ложе
не знам какво да те положа?
Ти си и слънчева картина,
и музика си - Виолина,
и вещица и половина!

Сред никковете ми любими
и ти си, моя нежна Дими!

А от годишните сезони
ревнувам силно Есента:
разкошна, прелестна, красива,
и тъй тъгата й отива!

И повече не ще издам!

Дали се дразните - не знам!
Ревнувам, но си страдам сам!