автор: daik

В нощта усещам звуците
на майстор буден.
По лъскавото джезве на улиците
кове усърден,
(филигранно)
лицето на човек учуден
от този свят тъй странен…
усмивки по лицето на самотния бедняк,
угриженост в ръцете на бащата,
веселието на прокълнат знак
дамгосан по чела от злато…
Допушвайки последен стек
цигари свити от мъгла безлична
- Дъждовния човек
по покривите ни притичва!