В душата ми нахлува тишина-
не съм в очакването изтерзана:
о, как обичам тази ведрина,
защото бях разбрана.
И чувствам се омайна, смела-
от мене блика светлина:
по път любовен съм поела,
разнежена от добрина.
От щастие съм днес пияна-
в себе си повярвах и вървя-
поляна росна съм, от теб огряна,
а иска ми се даже да крещя.
Но в този миг съм аз смутена-
какво ли правиш ти без мен:
в целувка нежна бях родена,
навярно ти си също притеснен?
Душата ми е шепотна, примряла-
въпроси често ми задава тя,
но чувствам вече, че съм цяла,
скътала спомен за дарените цветя.
Забележка: Творбата е написана под редакцията на Mojsei.