автор: unforgettable

Уморих се да не съм различна.
Не понасям да ме сочат с пръст,
да живея според правила прилично,
слагайки на миналото кръст.

Втръсна ми привидно да съм бяла,
а отвътре да напира тъмен цвят,
да моря греховното си тяло
с паузи в един безгрешен свят,

да изглеждам вечно безразлична,
щом понечат грубо да ме съдят,
да се ровят в съкровено личното
и оттам нахално да ме пъдят.

Нека пак да ме замерят с камъни,
с занемели за обида устни,
само най-безгрешния останал
ще очаквам камъка да пусне.

В този век на праведни светии
по погрешка явно съм родена,
зле орисана докрай да пия
от вода църковно несветЕна.

Нямам сили вече да отричам,
че не съм прокълнат единак,
че не мога трайно да обичам,
че не съм ни дявол, нито враг.

И когато си погледна ореола,
колко е напукан, сив и крив,
ще ми се да го отстъпя - моля,
на човек без грехове щастлив.