автор: den i nosht

До теб всеки се спира.
С твоето малко тефтерче-
на всеки пътя показваш.

Къдриците ти в музея
искри златни разпръскват-
тъмата в душите разкъсват!

Душата ти Апостоле, пее-
умният те благоговее!
До теб лесно се не достига-
родоотстъпникът ти трудно намига!

В робство тъмно непрогледно, създавал си ти Комитети!
Силен,пешком в калта си обикалял-следата ти още свети!
До сърцето на всеки си стигал с думи и точни съвети!
В срещи тайни и явни смело си правил пътеки!
Изход от всичко ти си намирал за всеки!

При Теб минават в годините
децата - с цвете
поетите - с куплети
майките - с милувки
старите - с вяра
младите - с надежда !

Твоята майка
Свята -
с какво сърце те е родила
с какъв повой те е повила
с какво мляко те е закърмила
с какви думи те е научила
с какво цвете те е закичила?!

Че
така
през вековете
грееш
и
не залязваш -
пътя на България
Ти набелязваш!

Аз с теб растях
и вече побелях,
а
Ти
вечно
млад
оставаш
и с детето ми
в бъдното преминаваш!

Ще има
Република Свята
и
Слънце
над
България
ще грее!
Докато
в сърцето на всеки
Левски живее!

Най-ярка Звезда, над България грееш -
за всеки българин ти бащински милееш!

Пътя на всеки показваш -
съвеста на изменниците наказваш!

На българите висини очертаваш -
не спираш да се раздаваш!


15:28 18.02.2006