В тази проклета стая
дефицитите ми се възпаляват
всичките ми птици излитат на големи ята
и бавно умирам без онази клонка отвън ...
Върху тази студена стена,
безлюбовно иззидана и безлюбовно гладка, -
всъщност едва сега разбирам Томас Бернхард -
сякаш някой суши сърцето ми като чирос ...