автор: rimy_sun

Ето пак...
Човекът е друг,а думите са същите.
Обещанията също.
Но те са повтаряни хиляди пъти.
Сега звучат истинско...
А може би само за мен...
Наивност ли... или...
Силно желание за вяра в някой!
Прозрачно...
Но не за мен.
- За другите!
Трябва!
Да премина през случката.
Няма очи...
Бяха с цвят на море...
Но не бяха истински...
И сега пак...
Други очи.
Друг човек.
Същата история...