автор: marta_s

Ако случиш на топла и мъглива утрин
(в края на януари)
която преди час - два е осветила град,
намиращ се в южната част на Стария свят и
приютил цели квартали от стари къщи, чиито родители са
италианският ренесанс и бялата пясъчна слюда,
ако изкачиш стълбите на най - старата и най - красивата от тях -
чак до прашния и тавански етаж,
където из въздуха се носи миризма на стари писма, наредени в тежки дъбови ракли,
и пристъпиш прага на която и да е от южните тавански стаи,
погледни нагоре и ще видиш
как през матовата капандура на покрива се процежда перленото сияние на облаците и ако тогава
затаиш дъх, ще чуеш
как някъде над теб десетки, стотици гълъби
възторжено поздравяват себе си и деня (и правят любов)
и ще усетиш как гърлените им гласове
подобно на топло кафе
се разливат бавно из цялото ти тяло и
макар, че е възможно сърцето ти да се присвие
на раздяла с този миг, точно в него, ти
ще се почувстваш
непорочен.