автор: idan1

Късна зимна нощ е...
- прозорец, след друг бавно гасне,
- сънят, гостенин мил,
- града е веч обходил.

Уличният стар фенер,
- мигайки едва,
- хвърля мека светлина
- върху дланите ти меки.

Топля ги с устни,
- целувам нежните ти пръсти.

Розовички! Обичам ги всинца,
- като мънички деца.
- Но "Него", мъничкия вдясно,
- със своя чар и вид,
- той е моя фаворит!

Ето в този късен час,
- върху него наместо пръстен,
- горещите си устни, слагам аз!