автор: Mojsei

На Бина


Познаваш ли
процеса и състоянието
на собствената си екзистенция,
разбирана като поток на преживяването?
В този процес
ти се разтваряш,
чрез общуването,
чиято най-човечна форма е любовта,
за да достигнеш до себе си
чрез процеса, механизмите и резултата
на идентификацията
в лицето на идентичността.

Но ти говориш
за "състоянията…
които преодоляват
бариерите на отраженията"!
Чудесно! Множественото число
е излишно,
ако посочим,
че отражението
е персонифицирано в отделния инидвид.
Но остава въпросът:"Кои са тези бариери?"
Голям въпрос! Велик въпрос,
поставен от теб,
в ролята ти на поетеса!
Аз спирам пред него,
за да го посоча…

Но ти си права,
когато казваш,
че това са състояния,
които идват и отминават,
и ние можем да ги описваме
по различни начини,
за да зададем
и въпросите
за собствената си идентичност.
Но преди това
ще трябва да кажем всичко
за отоншенията ни
с другите хора,
като отхвърлим халюцинациите
и удобните видения,
защото те са рожби на отчуждението.

Морето на преживяванията ни
е жестоко,
но не и безмилостно,
защото неговото спокойсствие
е текущата природа
на съпреживяването ни,
което няма да напуснем,
защото връхлитащите стихии
ще ни разкъсат на парчета,
за да ни залепят
за стената на плача,
а това означава,
че ще ни се наложи да опознаем
тъканта на злото
и, ставайки негови носители,
чрез талазите на користта,
да преоткрием себе си като злодеи,
носещи страданието на своята безмилостност.

Съпреживяването
на споделената любов
е онова Слънце,
което огря света на Деградацията,
за да покаже стойността
на отминалото време,
превърнало се в настояще,
което трепери от страх
пред потъналите кораби,
с плача на камбаните на Освиенцим
и сирените,
виещи в душите на хората,
които се съветват със своята съвест.