И както в есенна нега,
се стича капка плодов сок,
върху дървесната кора,
на сочна дъхава кайсия,
така облива женска страст,
лъка на мъжкото очакване...
Той - да отпусне тетивата,
да я прониже със стрела,
Тя - в болката да дири опрощение...
Той - да изпива със уста
на женския екстаз сълзите,
Тя - да усети яростта,
подклаждана от пламъка в очите...
И Той, и Тя - преплели сетива,
Във стон един, изгубили телата си...