Кръстосахме познатите морета.
Водата стана повече от златна.
Слепеше ни подобно кръст - неверник.
Привличаше ни многократно.
А всяко злато има тъмна нишка.
От алчност пихме, после почерняхме.
И седем пъти в бурята навлизахме.
И толкоз, Дявол взел го, оцеляхме.
Накрая се завърнахме на сушата,
щом спряха да ни любят ветровете.
От мъките си съградихме къща.
От кораба - езически молебен.
Опазихме вълните от сърцето.
Сърцето - от ръба на океана.
Накрая се удави край морето.
Така морето взе си Капитана.