автор: Luna

Непослушното слънце
с устни съблича
снежната горска кожа.
В преспите сгушен,
пътят е спрял на завоя.
По-нататък не може...
Напъпва грехът.
И... отново съм твоя.
Плъзва змийското тяло,
целува адамова ябълка.
Стъклата премрежва дихание,
слънчеви зайчета
устни преплитат.
Като пчелата
открадната обич отпивам.
Прераждам се.
Литвам.
Пътят пред мен затича.