на Пинче
Не!
Не те е днес предала любовта.
Ти моя си, защото те открих,
там някъде , сред многото жени:
естествена и нежна като стих.
Къде е таз сергията, която
ще натежи от твоя свилен дар?
Къде е таз градината, в която
гърдите ти ще бъдат сладък нар?
Ща дойда тихо, нощем, котарашки,
ще те поискам : да си само с мен
и после дълго, бавно ще те пия
докато разбереш, че си във плен.
Не, не продавай любовта, пекрасна моя,
ти цветна си, дъга си, и роса,
ти песен си, наквасила простора
и стремето на моята душа:)))