автор: wings

Просякът беше висок, слаб, гъстата му сиво-бяла брада стигаше до гърдите, сплъстената коса се спускаше на кичури....
Просякът беше висок, слаб, гъстата му сиво-бяла брада стигаше до гърдите, сплъстената коса се спускаше на кичури и едвам откриваше високото чело и будните тъмни очи. Обруленото от вятъра, изправено тяло беше загърнато в мръсна роба.

- Помогнете, господарю... - приведе глава просякът към богато облечен мъж и протегна нацепена от годините длан.

Слънцето безмилостно набиваше уличния прах дълбоко в напуканите камъни на къщите, в дрехите на минувачите, в загорелите им лица.

- Помогнете, милостива господарке... - просякът се доближи до спрялата носилка, от която отегчено го гледаше красива, млада жена. Един от носачите се размърда и бутна просяка в гърдите. Той залитна назад, но успя да запази равновесие, поклони се и се усмихна на носача:
- Блажен бъди, братко мой! - а след това продължи напред, оставяйки следобедното слънце зад гърба си.

Децата, които просеха от минувачите, гонеха се в игра и викаха весело, го видяха и затичаха след него. Едно го дръпна за робата и отскочи в очакване на шамар или удар. Друго го замери с развален плод. Просякът се засмя и погледна весело децата, които го обиждаха и хвърляха по него гнили плодове и малки камъни.

Продавачът на зеленчуци се доближи до него и попита:
- От скоро ли си тук? Не съм те виждал досега на тази улица.
- Не съм бил тук до днес, братко мой. Ще помогнеш ли? - и просякът протегна ръка в умоляващ жест. Продавачът му даде няколко монети и се върна при сергията си.
- Братко мой, бъди блажен! - викна към него просякът и продължи напред, оставяйки шума на пазара зад себе си.



Слънцето прегаряше в червено, когато група мъже, облечени в чисти бели роби, забързани преминаха по улицата. В края й седеше просякът и разказваше приказка на децата, които бяха насядали около него, слушаха го замечтано и се усмихваха.

Водачът на мъжете в бяло отиде при просяка, падна на колене пред него, наведе глава, взе дланта му в ръцете си и я целуна почтително:
- Учителю, цял ден ви търсихме...