автор: haboob

...
Аз съм твой отдавна.. като че винаги. Просто една топла прегръдка за теб.
Познавам като никой котешката извивка на гърба, тайните лунички и почти невидимия златен мъх когато настръхваш. Прегръщам гърдите ти и говоря с тях на мълчаливия език на допира. Заедно скитаме, пътуваме.. винаги съм бил само с теб и за теб. Когато те разпитват привлечени от вида ми, ти се усмихваш и ме докосваш с ръка: ".. моят приятел от Кашмир!"..
Защо снощи така ме захвърли? Защо не мислеше за моите ласки? Разбирам те и аз мога да бъда само с един..но съм толкова объркан!
По-късно ме остави сам под открито небе като не забрави да се погрижиш за чистотата ми. Търка ме силно в потоци вода като че неосъзнат опит да заличиш нещо.
Сега се моля да има буря! Да ме откъсне от тук и да летя, летя назад във времето, когато моето момиче казва:
"Без него не тръгвам никога и за никъде!"