автор: azz

алегория по "Христос от Санта Крус"- С. Дали


Небето се съблича
от очите си,
пробожда хоризонтите
и плисват се вселените-
кръстосани във черни пълнолуния
до дъно пият
от любовно вдъхновение
и се изригват във дърво-
недородено,
недозаченато,
неравноделно.

Разпънато от корени,
с листа забити в жилите.

По стихналите пулсове на стъпки,
протегнали следи върху водите
раздиплена любов
целува
дрипи.

Склопило светлината си
небето
разпаря гръд
и бликват часовете-
надиплят се
със гняв
върху плещИте
и с цялата си милост
на безсмъртни
сплъстяват се в покров,
от който
капят
изгреви.

Рибарите
трошат
слова
в скалите.

Безпъпна плът
увисва
възнак

и бди над греховете.

Под нея свети.