автор: yd

Дървото е непонятно
ако не иска
да те допусне до себе си -
не го ли попиташ любезно: "Може ли..."

Заговорих дървото на двора.
Каза ми, че
доброто не е задължително
с образ на светлина;
светлината е млада по-скоро,
понякога зла, размива развитието...

...каза ми още,
че тъмнината е мъдрост -
нирвана-пределът,
най-близо до вечността.

Чух, че каза и:
"Не най-важни са корените ми."

Зная вече, че
тези дървета летят.
Това поне - то не приютява птичи гнезда.
Всеки негов клон е крило и перо,
всяко крило и всяко перо звучи с вятъра
като суинг.

Чуй го.
Чуваш ли?
Не от първия път?
Неопределимо чувство на страх?

Разговорът с дървото е дар
ако имаш усещане за взаимност,
ако То иска да чуе теб.

Поговорете си, няма да преча.

© yd ©

P.S.
Това е свободен превод на едно мое стихотворение, публикувано преди 2 години. В оригинал наистина е по-добро. Не можах да запазя формата. Ще се радвам ако споделите дали ви допада като нещо, което все пак е превод.