няма време
Препускайте мой, вълшебни коне,
могъщо и смело.
Препускайте...великолепни, красиви.
Ще ви прегръщам до края,
скрила лицето си в тъмното
фередже на безкрая.
Бягайте, бягайте...силно!
Вятърът идва след нас.
Скоро да стигнем в страната,
където душите говорят
с ехото съдно на планината.
Не се уморявайте...
Ето аз вече ставам по-лека.
Нека, да стигнем.
А после почивайте дълго.
Още малко, милички мои,
още малко,
дръжте се само,
че ме чакат там,
задъхани светли и чисти
душите на моите близки.