автор: rajsun

А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах!
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.

И пак душата ти е плам.
И пак - очичките играят!
Красавице, не нам, не нам!
Начало не наричай края.

Не говори, каквото знам.
И мене си не ми разказвай!
Аз знам, какво е страст и плам,
и знам, какво е - да е празно.

Като живота ми бъди -
и щедра, и немилостива.
Щастлив да бъда, че съм бил
и радостен, че си отивам.
(2001)