автор: alisa

Изобщо не ви слушам.
Сама си го поисках.
Да си седи на сушата,
на който не му стиска.

Сама си го изпросих,
защото беше време.
Недейте със въпросите
и да се разбереме,

че даже да измислям
ужасно ми отива.
Това дали е истина
и аз не знам. Убива ми

от онзи ден пантофката
и шапката ме стяга,
и май че бяха мокри
очите ми във сряда.

В четвъртък съм различна,
във петък не се знае...
Но всеки ден обичам
един далечен странник.

Не той е странен, аз съм
оная - малко лудата.
Май досега съм пасла
треви и пеперуди.)))

Обаче е неистово.
Това - ще разберете,
когато ме разлиства
полекичка в ръцете си.

Забравих си и името,
но то не ми и трябва.
Не питайте! Щастлива съм.
Алисите ги грабват

един път, но завинаги.
Така е с чудесата.
Не питайте! Намигам ви
щастливо през сълзата си.