автор: Izabella

Петнайсет дни,
петнайсет нощи,
се уча да рисувам теб, любов.

Петнайсет цвята имах някога,
сега са хиляди по толкова.
Платна петнайсет бях приготвила
но вече знам, че малко са.
За битието няма твърда котва,
а предпоследни срокове.
Луни петнайсет исках да намеря
в морето да се влюбят.
А някакво крайбрежно тайнство,
все още ме вълнува.
Петнайсет срещи исках да премина.
Петнайсет раздели не стигнаха.
Така се случи, че намерих себе си
в петнадесет надежди.
Едни очи сънувам всяка вечер,
едни ръце усещам още.
Все още умея
да мечтая за лира.
И все още се смея.
Облечена в твоята бяла риза,
като кротка вълна се разливам.


Петнайсет дни
петнайсет нощи,
се уча на теб да приличам-
любов,
се уча теб да те имам-

живот.