автор: estir

Обичам те и няма да си ида!
Светът си омагьосах да си ти.
Простих ти за забравената диря
пред чуждите притворени врати..,
пред стиховете дето не дописа
и приказки в които не живя...
излъга ме и в рими ме улиса,
но теб си те обичам и така!:))
Безсрамен, невъзможен и опасен
с алибита за всички грехове..
повярвай ми, отдавна си ми ясен,
разплакано, уплашено дете....
Загубен си, очите ти копнеят,
душата ти се лута без компас,
но искаш да откриеш точно нея...
онази от която те е страх...
Онази със която си приличам
и искаше да впримчиш в словоред,
в която се кълна и я отрича,
когато се преструва на поет....
Обичам те! По дяволите, глупчо...,
от римите ти само ме боли...
Живота е прекрасен и се случва,
признай си, че обичаш ме и ти.