автор: ROZZITA

Блестят сълзите във очите ми
и капят, капят след това
те стичат се по бузите
като дъжда по мокрите стъкла.

В душата ми е пусто, мрачно
в сърцето ми - гори, гори...
Не спира болката, която
се мъчи сякаш да ме изпепели.

Угаснах. Няма ме във времето.
Във времето на миналите дни,
на щастието, сподлено някак си
от мен, от теб, и нашите мечти.

Изгрява слънцето и ето
започва следващия ден
не спира времето, което
отмерва всеки ден без теб...