автор: alisa

След нищо, празно като къща,
в която огън не е пален от години,
той вече знае, че сега ще се завръща,
а аз си знам, че вече зная името

на другото, което цял живот съм чакала
и винаги си знаех - ще го срещна.
Стъписах се и после се разплаках,
и после си простих за всички грешки,

и после му разказах за голямото
очакване, което си е струвало.
След толкова години дълго нямане,
след липсата на смях и боледуване

сега го галя по душата ничия
и моя вече, а пък аз я искам.
И се кълна - така ще го обичам,
че сигурно за луда ще ме мисли

или изобщо няма да повярва.
Е, да не вярва, аз така го мога.
Довял ме е един последен вятър
и нека да му бъда огън,

и нека съм му думата, която
за цял живот не е успял да каже.
Сега зачевам късното си лято,
а после... цяла вечност ще го раждам.