автор: RAD72

На В.

Ще облека звездотъкана риза

избелена в родопски ручей,

в косите си нощта ще разпилея,

ръцете си с люляк ще обтрия,

гърдите си със вино ще изкъпя,

нозете си със повей ще обуя,

очите си със слънце ще измия,

гласа си от щурците ще открадна.

Така към тебе тихо ще пристъпя...

Ако посмееш пак кажи тогава,

от гдето идвам, там да си отида...