Така далече си от мен,
че не помня да съм чула
последния ти вик.
А може би било е
вик за помощ.
Или близост.
Не помня откога си там -
самотна сива птица,
изпърхала с крилете си,
изгубена отвъд прозореца
на нашето докосване.
Аз със твоето отлитане
изгубих
опорната си точка,
стремително падам
с прибрани криле.
В себе си.
В своята тайна
руническа,
какавидено свита във мен -
Феникс съм,
превърнат в пепел...