автор: galachad

Умират всичките звезди в морето
Луната с тях обвита в мъгли.
И светло тъжно е сърцето което
с теб се раздели.
Продрано пеят свойта странна песен
Два гларуса в небето над града
и аз ги гледам чакащо унесен
и мисля си за странните неща.

Истории за духове се срещат
в ума ми с баналните неща.
Лежи градът облян в светла песен
на лампиони бляскащи в ноща.
И пак самотна е градината без тебе
ранено стенат стройните дървета.
По пеки скрити непораснали деца
откриват любовта без тебе.