Каква е тази преизподня вечна,
в която съм осъден да живея?
Жена така, щом вече е немлечна,
за рожба свидна истински жалее.
С вълшебен рог нощта ще се изсипе,
гнезда да свиват влюбените още,
но в нея аз ще бъда като сипей,
говорещ с думи каменни, че нощ е.
Ако човекът в болка помъдрява,
защо не съм най-мъдрият от всички?
С очи и памет любовта дарява,
без нея са очите еретички.
А те какво ще видят в полумрака,
в дълбока нощ какво ще разпознаят?
Преживе преизподнята ги чака,
но без да са опитали от рая.