От стонове на пеперуди ослепели,
изпредохме на някакво вретено
и нежността, като копринена молитва,
и полета след бубеното семе.
От писъци на стенещи китари
написахме мелодия за крехки мисли,
а време нямаше дори, за да останем
преди да се опомним, си отидохме.