автор: haboob

по "SinCity"
....
дори след толкова години
пак бе изненадваща
със сила от която спира да боли

изряза ми невярваща усмивка
стовари пурпурни цветя в очите
прониза слабините с рой игли
стомаха ми усука в струна
и я върза за сърцето
което рязко отдели
в посоката
в която божествена отмина
загатнат нежен аромат
на загуба и изцеление
се смеси с алкохола
изпивам го до дъно
навреме за да заглуша
във себе си туптенето
от раните на любовта