автор: alisa

Дъхът ми се задъхва
до твойте слепоочия.
Не искам да се съмва.
Обичам те нарочно

и явно нескопосано,
ала така го мога.
И съм почти на косъм
дори да сложа рокля,

да люшна на ушите си
луни и многоточия...
Защо съм толко никаква?
Дали да не започна

да влизам вече в релси,
да спра да бъда грозна.
Да уточня адреса
на всичко сериозно.

Да спра да пея глупости,
да раждам нещо умно,
да спра с това изкуство
да стискам зъби в тъмното.

Да не надбягвам вятъра,
да спра да си измислям.
И стига с този театър,
където зад кулисите

такива ги играя,
че просто нямам думи.
Естествено ще лаят
по мен онези, умните.

Естествено ще казват:
"Това не е естествено."
Обаче ми е празник
и значи ми е лесно.

И затова отлагам
живота си за после.
Сега си имам работа -
да те износя.