автор: Kaliopa

И полека усещам,
че забравям чертите ти,
няма никаква грешка
с всеки ден - все по-сигурно.

Избледняват боичките
от албума на спомена,
а обичах ги всичките-
и лилаво, и розово...

Все по-рядко улавям се
да си мисля за тебе,
може би примирявам се ,
твърде рано погребана?

Исках твоите крила
(твърде крехки са моите),
в многото ти лица
да открия и... своето.


Вярвах:обич дариш ли
ще отвърнат в замяна,
но съдбата, не щеш ли,
друго имала в плана...



На копнежа от огъня
са останали въглени,
безопасни са -
(знае той)
в пепелта щом са хвърлени.


Днес по-слаба е болката
от мечтата прекършена,
но, дотук!

                 Стига толкова.
Нека е недовършено....