автор: alisa

Януари си отиде
с неизпятото.
А на мен не ми е зима
и съм лятна.
Натежала като амфора
с лунно вино.
Така дълго съм те чакала
и невинно,
че сега си ми усмивката
на магьосница.
Още малко и ще литна.
На въпросите
кой е този и защо ми е -
се подсмихвам.
Няма да ви кажа. Моля ви,
любопитството
е нездравословно в случая.
И си трайте!
Важното е, че се случва.
Не е тайна,
че обичам полудяло.
Ех, отива ми!
Дали да не спра земята?
Май не бива.
Дали да не го разкажа
в дълга приказка?
Досега нали ги раждах
все измислени.
А пък той не е измислен.
И го искам.
Хич и да не си помисляте
в какъв смисъл.
Важното е съвсем друго.
И не се обаждайте.
И не ми ровете в чудото.
Аз го раждам
всяка сутрин, за да може
той да диша.
Искам го до невъзможност.
И му пиша.