автор: trite_biri

Полепва се нощта, като привикване.
Червен е месецът - парче от диня,
но се преструва и изглежда тиквен.
А бедните звезди са му робини.

Внимавайте, звездички непомилвани
все още... Той е хищникът самотен,
и омагьосващ със лъжите си. Безсилни
ще падате в краката му...без спомен.

А после ще се молите за милост
към паяка, владетел на мухите.
Сега съм тъжна. Думите са тихи,
но могат да предотвратят бедите ви.