автор: midnight_witch

         на Мария / Канада, Монреал/

всъщност нямам приятелки
понякога нямам нужда от никого
/чудесно е че мога да се справям сама/
ала тези трите са русокоси ,
/поне в спомените ми бяха такива/
другата е мулатка
изглежда екзотична на фона от блондинки
викам ги вечер през прозореца
докато простирам прането
а вечерята къкри на котлона
/не че някой ми отговаря/
мъжът ми е дърводелец и работи до късно
децата тичат по улицата
и забравят колелата си на тротоара,
смеят се с англо -френско наречие
и подвикват на приятелите си.
докато простирам прането
старицата от номер 11
полива бегониите на балкона си
и слуша Лили Марлен.
италианеца отсреща пак си говори с гълъбите
носталгията го прегърбва
натежала от мисли за каналите на Венеция.
от ирландският пъб отсреща
чувам мъжете се смеят
и се надвикват с музиката,
пият уиски с бира,
и дъхът им мирише на хмел.
от моите три руси приятелки
не получих нито едно писмо
сънувам ги от време на време
истинска е само мулатката
с която печем оризови сладки
вечер шием пачуърк-
за нечий меден месец.
мислех си че говоря френски,
защото четях Балзак в оригинал
малко ми е трудно сутрин
докато поръчвам хляба си.
имам няколко приятелки всъщност
а може би нямам ,не знам
най лесно е да си ги съчинявам
за да си повярвам че не съм сама.