автор: malko

внезапен
Опитай се…

Тъй както птицата е
неподвижна
и все пак се движи
над нивята -
да си във съзнание.
Което другояче казано
би значило -
да си оттатък мисълта
за тук
и някога.
Дали от нашите тела
ще никнат
витите лозници,
или ще гасне в здрача
шипковия храст?
Така и времето
се връща,
в пръст и дъжд -
внезапен
сноп от светлина.
Това било е,
е
сега, ще бъде…
Но никой не разбива
с длан леда,
а чака мършавата пролет.

Човекът,
който гологлав
израства от снега -
събира слънце.