ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 604
ХуЛитери: 0
Всичко: 604
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | (С благодарност на Aerol, която ме провокира да напиша първат част и на Angar, който провокира написването на втората!)
Не е лесно да погледнеш в себе си. Рискуваш да намериш мисли и чувства, които да не ти харесат. По - лесно е да не знаеш...
Не стигат думите, да опишеш нещо което се случва за секунди.
То е като вятъра .
Колкото и силно да е едно чувство, отминава... идва друго.
Някой чувства са леки ... меки ... нежни....като полъх,
други са силни и бушуват като бурите.
Връхлитат те внезапно.
Плашат със силата си.
Помитат всяка разумна мисъл , която се изпречи на пътя им.
Разбъркват всичко, до което се докоснат и отминават.
Но има и чувства
силни и нежни,
упорити и вечни,
дълбоки и таинственни,
като водите в океана...
Те остават с нас и след полъха,
след бурите,
след всичко,
което се случва на повърхността.
Буря е!
Не се опитвай да овладееш бурята, приятелю.
Довери се на себе си.
Пусни я да мине около и през теб.
Не се страхувай:
да мразиш,
да си ядосан,
да изпитваш болка, обида...
Не се страхувай; да се страхуваш с цялата си душа.
да изпитваш вина, угризения...
да почувстваш съкровенните си желания,
да обичаш с цялото си сърце себе си и другите...
Не се срахувай...
Позволи си го за час , два, повече...
То е само на повърхността, не може да те промени.
Забрави за момент за толерантността,
за хората,
за времето,
за правилата,
за морала...
забрави за себе си...
Не редактирай чувствата си!
Позволи на вятъра да помете със себе си всичката болка събирана с времето. Там където ще отиде той няма нищо.
Оставаш...
само ТИ!!!
.....................................................
"...
Не се страхувай...
Позволи си го за час , два, повече...
Забрави за момент за толерантността,
за хората,
за времето,
за правилата,
за морала...
забрави за себе си...
Не редактирай чувствата си!
Позволи на вятъра да помете със себе си всичката болка събирана с времето..."
Но не е ли това много разрушително? Не е ли опасно - че за два часа, в които сме се забравили, ще разрушим, нараним или повредим всичко? Струва ли си наистина?
Angar
......................................
Да!
Да, приятелю.
Стува си!
Може би когато си чел си пропуснал един много важен ред:
" Довери се на себе си!"
Това е в основата.
Доверието.
Какво си мислиш, че би разрушил?
Кое?
Нима би разрушил онова което те радва?
Което прави деня ти слънчев?
Нима би повредил вещи, които са то скъпи?
Нима би счупил нещо красиво?
Не, приятелю!
Ако изобщо счупиш, разрушиш, скъсаш... нещо, то ще е само стените на собственните ти ограничения.
То ще е само онова, което те кара да се чувстваш като в капан.
То ще е само онова, което ти пречи да се чувстваш обичан.
Само онова, без което ще се почувстваш свободен.
И не става въпрос да " ... се забравиш..." :-) - напротив!
Да забравиш за правилата, за хората, за морала, за времето, за себе си (такъв какъвто се виждаш в момента през очите на другите около теб) е по-скоро осъзнаване.
Как иначе да разграничиш собственната си истина от истините, преплитащи се в потока на общото мислене?
Как иначе да преминеш през преградите, задържащи духа в капана на страховете ти?
Как ако не премахнеш тези прегради, би достигнал до себе си?
Как би осъзнал желанията, копнежите...
Мечтите които си забравил,
които са те водили някога...
Преди ограниченията,
преди да натрупаш болка,
преди да натрупаш вина.
Да се довериш на себе си никога не е разрушително, приятелю!
Никога!
Напротив - Градивно е :-)
Да!
Поемаш риск.
Риска за момент да станеш уязвим.
Но залогът е онзи идеализъм,
който зарежда със сила,
ентусиазъм
и дава цел.
Залогът е онова което губим с времето,
онова което те прави спокоен,
доверието в себе си,
любовта към нас самите...
Да!
Да, приятелю!
Струва си!
Публикувано от BlackCat на 29.01.2006 @ 20:06:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 112931 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"...само ти!" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ...само ти! от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 29.01.2006 @ 21:00:10 (Профил | Изпрати бележка) | Това е рецепта, написана от мъдрец и предназначена за хората с любов и загриженост.
На мен повечето рецепти, дори готварските, не ми се получават. А тази , като я чета, зависи и от другите, та не знам...
Но като идея ме възхити. И като изпълнение. така се разгъва, раздипля, навлиза в душата, пленява , повежда , сякаш малко ти трябва и си го направил. Сякаш винаги си го знаел и си наясно, че го можеш...
Текстове, които окрилят , имат голяма стойност. те са необходимото хапче за добро самочувствие и са пътечка, по която откриваме другата страна на луната у себе си.
Благодаря на Маичка... |
Re: ...само ти! от mai4ka (maichka@abv.bg) на 29.01.2006 @ 21:36:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за оценката, estela41!
Благодаря...
Само ако ме видиш, как съм се изчервила :-)
И как не знам какво да кажа... може да ти се видя не чак толкова мъдра :-)
Трогна ме много...
|
]
Re: ...само ти! от Aerol (dilovska@abv.bg) на 29.01.2006 @ 22:34:54 (Профил | Изпрати бележка) | mai4ka, струва си да те ядосвам, я виж какви вдъхновения само те връхлитат:)))))
йевалата, батка :)
страхотно е! |
Re: ...само ти! от mai4ka (maichka@abv.bg) на 29.01.2006 @ 22:47:59 (Профил | Изпрати бележка) | Хахаха
Тъй - тъй то, ама не е тъй...
:-)))
Благодаря ти, Aerol, и за ядовете, и за коментара, и за това че те има...
Гушшшш |
]
Re: ...само ти! от Aerol (dilovska@abv.bg) на 01.02.2006 @ 00:24:21 (Профил | Изпрати бележка) | http://myfreeworld.hit.bg/ver4/page120.html
за теб подбрано да се намъдруваш |
]
Re: ...само ти! от angar на 08.02.2006 @ 11:01:46 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Колко е била мъдра природата, че не те е направила мъж, а жена! Толкова ти би била неотразима!
"Крепост и жена, които преговарят, са наполовина превзети!" Но с такава убедителна логика, ако ти си преговарящият, те ще са 99 процента превзети, и само много щастливо (или нещастно) стечение на обстоятелствата би могло да им попречи да паднат!
За щастие има и принципи, за оградата на които да се хванем, когато краката ни са омекнали от лъстиви думи!
Ограниченията които си слагаме, са за да ни предпазват!
А принципи са например, че жените никога не си струват това, което ни струват; че любовта по своите последствия прилича повече на омразата, отколкото на приятелството, и пр. и пр.
Казваш - довери се на себе си! Да, собственото мнение е ВИНАГИ за предпочитане; но и то също е толкова ненадеждно, колкото и мненията на другите.
А принципите са надеждни! Те затова са принципи - за да можем да действаме без да се замисляме, по принцип! И да не грешим!
Най-честата и най-голяма грешка която допускаме е: да мислим, че принципът в нашия конкретен случай е невалиден!
А твоят текст наистина е неотразим! Защото толкова ни се иска точно така да постъпим!
:)))) |
Re: ...само ти! от rimoza на 18.03.2006 @ 14:10:53 (Профил | Изпрати бележка) | "Буря е !"
.................................................
Пожелавам щастлив полет в тази красива буря!
И нечупливи криле !
БЪДИ !!!!! :)) |
]
Re: ...само ти! от rimoza на 24.03.2006 @ 22:24:52 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря за хубавия стих ! :))) |
]
Re: ...само ти! от Spiegel на 05.04.2006 @ 10:13:04 (Профил | Изпрати бележка) | всички "редактираме чувствата си" в някаква степен, особено тези връхлитащите, но историята показва, че другите "силни, нежни, упорити и вечни" не подлежат на редакция
само че това се разбира след много, много време, когато си в залеза на живота си
|
| |