Tака красиво никога не е било
в уличките тесни и уютни..
Проблясъците всякаш от сребро
отразяват се в очите ти безмълвни.
Студено е, а всякаш ме гори
дъхът ти, устните ти, мисълта ти..
Някак странно всякаш ме боли
когато ме изгаря любовта ти
Така красиво никога не е било
мъглата, вятъра, морето..
Значението на думата "защо",
прокрадваща се бавно към сърцето.
Желанието просто да вървя,
да се оглеждам и да мисля..
не мога с нищо да сменя,
а душата ми е само писък.
Така красиво никога не е било
в града в който ме прегръщаш,
проблясъците всякаш от сребро
в сърцето в огън ти превръщаш.