автор: lefty

Трудно е всяко дихание,
а леко думите излитат
от сърдечната стряха
благословени...или не
те просто отлитат...

Птици са.
Не.
Хвърчила са-
родени в мечта,
копнеж или болка.
Наши са - топли и меки,
остри и зли,
но наши...
Нека ги приютим
и живеем в едно с тях...
Без страх, а с мъдрост.
Не.
Не са хвърчила-
Надежда са-
ярка и силна-
спасителна одежда,
рядък дар-
Надежда,
че аз съм Аз,
а
ти си Ти-
другото е сън.
Живот е.
Противоречие...
и нищо повече.
Сърцето иска изповед,
иска да запише себе си...
с Надежда
да оцелее,
да се смее
и солено
да бърше сълзите си...

Това е.