автор: Luna

Безформена.
Изваяна.
Антика.
В кожата на тъпана
натикана,
искаш да съм
траурно смирена,
крачките ми -
мяра за търпение.
Отключваш ме
по график.
Отскубваш по перце
срещу трошици.
Разпъната, пищи
душа на птица.
Свършиха ми крачките.
На друг в живота
искам да се втурна.
С ръченица.
Късче топъл хляб
да съм и притча.
А ти, иди си!
Такава съм,
каквато съм.
Все нечия...
и ничия.