автор: lefty

Вървим без да се докосваме.
Ръката ти е в моята.
А в душата ми е празно.
Хладно, бодро е съзнанието-
с теб съм и не съм.
Лицемерен, дишам твоя въздух
и боли ме куртоазна съвестта,
но аз мълча.
Конвулсивно вплитам пръсти в твоите-
по навик е...
Счупен съм за теб,
от теб...
Погледът ми кух
те мъчи ден по ден,
а аз мълча
и тихо меря нощите
в безсъние удавени,
когато нерадостен
вторачвам твоя силует,
равномерния ти пулс ме дави,
а кротки очите твои спят,
с ресници натежали...
Да те докосна-
изчезваш изведнъж
сякаш разпознала фалша в допира ми...
Загубена от мен, за мен
ти тлееш,
обичта догаря...
Поредната цигара загасям в пепелника,
отегчено се протягам-
сив съм и виновен...
Губим се.
Камината ни спря да свети...