автор: galachad

Отшумяват голи и мислите
всичко вече студено и чуждо е
в душата два стръка разлистени
носталгично се гледат разлюбено

Мрачно мръзнат животните чакащо
,че студът е сковаващ и хапещ
малко коте умряло е в днешното
без да срещне живота очакван
Две коли се поднасят по тънкото
разпиляно воднисто и гладко
Някой вътре поглежда ме
стреснато, сякаш има какво да си чака

Аз пък нямам, зеленеят оградите
с орнаменти и блажно боядисани
разрушени живеят в сън сградите
на предметно материално орисани

И градът е потискащо земен
тъй безредно практично безмислен
разрушено тук дреме и времето
и ледът го разкъсва на мисли.