автор: daik

(видян до топлото езеро но ТЕЦ-а в ж.к.. Дружба)

Леко настръхнал от студ
първият щъркел бе мръсен.
Не от дългият път
полета му бе накъсан.
Не носеше от далечни земи
на топлинката живеца…
…отдавна се беше зазимил
в клоаките на ТЕЦ-а.
На кой помахваше
със старите крила?
Кого примамваше
със своето "ЕЛА!"?
Макар недъгав, остарял,
той беше чул,
той бе видял,
под синият небесен чул
кобилата на пролетта
как буди му децата,
как слага в тях страстта
изпъващата крилата
и с мощният замах,
как носят под червените нозе,
един безсмъртен ГРЯХ
един безсмъртен ПЛОД
най-вечното ДЕТЕ
-ЖИВОТ!